Д-р Маринка Атанасова, началник на пневмофтизиатричното отделение при СБАЛПФЗ “Д-р Трейман” ЕООД: Един болен от туберкулоза може да зарази други 10 души, които са около него

7-d-r-Marinka-AtanasovaД-р Маринка Атанасова е началник на пневмофтизиатричното отделение при СБАЛПФЗ “Д-р Трейман” ЕООД във В. Търново. Тя има стаж над 25 г. в областта на пневмофтизиатрията. Остана на работа в бившия белодробен диспансер в труден момент, когато много от нейните колеги напуснаха, след като лечебното заведение фалира в края на 2011 г. с дългове за над 1 млн. лв. Със стационара затвори и специализираният ТЕЛК за белодробни заболявания, на който председател беше д-р Атанасова. 

 За да спаси общинската си болница, общината направи всичко възможно тя да заработи отново и за управител бе назначена д-р Маргарита Тасева, която напусна след 10 месеца заради специализация. Нейното място зае шефката на онкологичния център д-р Мария Рачева, която сега управлява и двете лечебни заведения. В “Д-р Трейман” вече няма две отделения за белодробни болести и за туберкулоза. Административно дейността е обединена, но болните са разделени на отделни етажи със самостоятелен вход. Лечението и отговорността за пациентите се поема от д-р Атанасова. Преди дни в белодробната болница се проведе Седмица на безплатни прегледи за туберкулоза, изнесен екип от лекари отиде в Петко Каравелово и Златарица. 

– Д-р Атанасова, успешна ли се оказа Седмицата за профилактика на туберкулозата, дойдоха ли много пациенти?
– През седмицата прегледахме общо 46 души, от които 11 дойдоха в белодробната болница във В. Търново. От тях анкетирахме 7 за риск от туберкулоза, а на 5 направихме проба на Манту. Една млада жена от В. Търново беше с хиперергично Манту и се оказа, че има латентна туберкулоза. Това означава, че тя се е срещала с туберкулозните бактерии, но организмът е успял да се пребори с тях и е спрял растежа им. Те обаче са останали в тялото, но не са активни. Възможно е след време да се активират при отслабване на имунитета и тази жена наистина да се разболее от туберкулоза. Затова тези хора ги наричаме рискови и ги подлагаме на безплатна тримесечна химиопрофилактика, като им препоръчваме режим на хранене и живот. След това пак ги изследваме, за да сме сигурни, че вече нямат бактерии. Хората със скрита инфекция нямат определените за заболяването симптоми и не могат да заразяват други хора.
В Петко Каравелово прегледахме 21 души, от които 13 са анкетирани. В Златарица дойдоха 18 човека, от които анкетирахме 15 души. Не открихме латентни форми на туберкулоза.


– Само болният човек ли е източник на зараза при туберкулозата?
– Човек може да се срещне с такъв болен и да не се зарази с туберкулоза, ако организмът му е силен, има добро хранене и води здравословен живот. Освен това при децата до 18 г. се правят 4 задължителни БЦЖ-ваксини точно с тази цел, ако се срещнат с туберкулоза, да не се разболеят. 90 % от хората наистина не се заразяват, но при останалите 10 % това става, когато контактът с болен човек е продължителен и това обикновено е в семействата. Като прибавим, че храненето в семейството обикновено е недостатъчно, има стрес, недоспиване и претоварване с работа, неприятни емоции и др., всичко това влияе негативно.
Не бива да се забравя и безконтролното изписване на антибиотиците при други заболявания. Те потискат имунитета, често маскират по-тежко заболяване, а човекът продължава да кашля с месеци и не оздравява. Затова според мен личните лекари трябва да бъдат по-внимателни към антибиотиците и когато нещо ги съмнява при даден пациент, да го изпратят на специалист.
Аз смятам, че разчитането на пробите на Манту, които са показателни дали човекът се е срещнал с туберкулозния бацил, трябва да се върне при нас, специалистите. Така беше до здравната реформа през 2000 г. Сега това става от джипитата и сестрите в кабинетите, които нямат много опит. Те минават обучение за 2-3 дни, но това не е достатъчно. В Русе, например, пробата на Манту се отчита от пулмолози, и районът се справя успешно с овладяване на туберкулозата. А при децата е особено важно да се отчете правилно тази проба, тъй като туберкулозата при тях се открива по-трудно.
 – Когато човек има някакво хронично заболяване, по-податлив ли е към “жълтата гостенка”, както са наричали в миналото туберкулозата?
– Да, по-лесно човек се разболява, ако има диабет, хипертония, язвена болест на стомаха, психични и алергични състояния, СПИН, липса на ваксинация или некачествена такава, прекарани морбили, коклюш, тежък грип и др.
– А лекували ли сте за туберкулоза болен от СПИН?
– Досега не сме имали такъв пациент, но имаме доста диабетици, психично болни и хипертоници. Има и нещо друго. Източник на заразата са и болни животни, предимно крави, по-рядко свине и птици, както и техните продукти като мляко, сирене, кашкавал, краве масло, яйца, месо.
– Как става самото заразяване?
– Проникването на инфекцията става най-често през дихателните пътища. Туберкулозен пациент, като се изкашля само един път във въздуха, в аерозола проникват хиляди заразени частици. Така всеки болен от туберкулоза може да зарази други 10 души около него. Естествено, че децата са по-възприемчиви, но при нас те не се лекуват. Най-близо до В. Търново е детската белодробна болница в Трявна.
– Кои са симптомите на заболяването при белодробната форма, която е най-разпространена?
– На първо място е продължителната кашлица, която трае месеци и не минава с обичайните антибиотици. След това се появява кръв в самата храчка. Обикновено болните имат постоянна температура, която също не се влияя от антипиретици. Човек се поти, особено нощно време. Няма апетит и отслабва на тегло. Има болки в гръдния кош, задух, отпадналост и безсилие. Но се срещат и пациенти, при които липсват тези признаци. Обикновено това са по-възрастни хора, които ги лекуват за други инфекциозни заболявания.
Освен в белия дроб туберкулозата се локализира и в корема, централната нервна система, периферните лимфни възли,очите, кожата, сърцето, бъбреците, половата система. Тези форми си имат своите специфични оплаквания и опитният лекар веднага ще насочи пациента към пневмофтизиатър.
Напоследък ми прави впечатление, че пациентите в нашата болница можем да ги разделим условно на две групи. В едната влизат крайно бедни и изоставени хора, без доходи и здравни осигуровки, клошари, самотници. Във втората група влиза интелигенцията. При първата група причините са ясни, но при втората просто е необяснимо. Тези хора живеят по-здравословно, хранят се добре, спортуват. Може би когато се заразят, а това може да стане навсякъде, дори и в ресторанта, състоянието им не се дооценява, кашлят си с месеци, имат температура и отпадналост, но никой не мисли, че това може да е туберкулоза, и не ги изпращат на рентген. Обезпокоителното е, че вече имаме и студенти, които явно не се хранят редовно, спят малко, стресират се за изпитите.
Сериозен проблем за тежко болните с туберкулоза е, че те, освен че са без здравни осигуровки, имат и други тежки заболявания, много от които даже не са подозирали. Ние имаме осигурени лекарства за лечение на туберкулозата, но за другите болести те трябва да си плащат лекарствата. А те нямат пари. Не можем да ги оставим без допълнителното лечение и консултации и всичко отива за сметка на нашата болница. Да не говорим, че често тези хора нямат и дрехи на гърба си. Налага се персоналът да ги облича, носим кой каквото има от вкъщи.
– Казахте, че лечението на туберкулозата е безплатно. По колко пари осигурява държавата?
– По 30 лв. на ден за всеки болен. В тях влиза цялата издръжка, без лекарствата за туберкулоза, заедно с витамините и профилактичните медикаменти. Те са задължителни, тъй като ние лекуваме с четири препарата едновременно и това е огромно натоварване на организма. Но трябва да се унищожи туберкулозният бактерий, не може иначе. Тези средства са крайно недостатъчни, тъй като от тях трябва и да храним всеки болен. А туберкулозата изисква силна храна, дори само за нея тези 30 лв. няма да стигнат, ако започнем да спазваме това изискване. А ние им даваме сутрин и вечер по една кифла, на обяд – по едно ядене с хляб. Месо ядат веднъж в седмицата. С кифли и постене туберкулозата трудно си отива. От друга страна, пациентите често идват изнемощели, отслабнали, недохранени и имат нужда от силна храна. Освен това и терапията е продължителна. Когато обаче ние обезбацилим болния, той може да продължи лечението вкъщи. Но идва следващият проблем. Болните от първа група нямат дом или са самотни и с ниски доходи. Няма какво да ядат или са на улицата, така болестта се връща отново. Поради това се случва някои от пациентите да прекарват години при нас.
А имаме и случаи на бягства от болницата, преди да е завършило лечението. Малко като се почувстват по-добре, болните мислят, че са се излекували и напускат стационара. Други пък, алкохолиците обикновено, търсят къде да пият. Те излизат от болницата, тъй като режимът е свободен, и търсят заведения. Обикновено ходят на гарата и по този начин заразата може да се разпространи. Там идват много хора от различни места.
– Имате ли случаи да лекувате един и същи пациент по 5-6 пъти?
– Чак толкова – не, но два-три пъти имаме. Интересното е, че в случая един човек е бил болен от туберкулоза в млада възраст и след 50 г. пак се разболява.
– Колко са болните от туберкулоза в момента?
– 12 души, от които 9 са пациентите с белодробната форма, един е с рецидив и двама имат заболяване на периферните лимфни възли. Имаме и 15 души с латентна форма на туберкулоза, на които провеждаме химиопрофилактика. Други 40 са били контактни с болни, на които също правим изследвания. Миналата година имахме 48 човека със заболяване, от които при 35 туберкулозата беше на белия дроб. През това време нямаме смъртен случай, а също и пациент с най-тежката форма – мултирезистентната. Преди години сме имали такива болни, които изпращаме в Габрово, където има такава специализирана болница. Може да се каже, че тази нова форма туберкулоза е предизвикателството на 21 век. Лечението е повече от година, но въпреки това такива пациенти често умират. Това е много тревожен факт, макар да имаме лекарства, които се прилагат само при туберкулозата и хората не са резистентни към тях.
– Като лекуващи лекари как се предпазвате от туберкулозата на пациентите?
– Използваме маски и ръкавици. Но рискът е голям. Вече имаме колеги, които се разболяха.

Автор: Вася ТЕРЗИЕВА
Източник: Янтра Днес